дискусионен клуб "На тясно"
всеки четвъртък от 18.30 в "Хамбара"


идея и координация:
венцислав занков vzankov@nbu.bg
Ивана Мурджева de_bella@yahoo.com

2006
[относно] [english] [връзки] [медии] [elektrik_bg]

[програмата] [очаквайте]

Теми : Защо е нужна държавна политика по отношение на съвременните изкуства? Ако държавата се е оттеглила какво и кой ще дойде на нейно място? Подготвени ли са младите (и старите) изпълнители в областта на съвременния танц за реалната пазарна ситуация, в която са поставени? Какво се случи и какво не се случи на дискусията „Съвременния танц в България – реалност и перспективи“ в Червената къща на 21.02? Какви аргументи могат да имат съвременните изкуства за подкрепа от бизнеса, от спонсори и от социални, младежки и пр. фондове на Европейския съюз?

Част от множеството проблеми, които бяха дискутирани паралелно с прожекциите на съвременен танц:

Доколкото форми като съвременен танц, танцов театър, се развиват отскоро в България, липсват не само пазарни ниши за реализация на кадрите, критерии кой в тази сфера може да бъде определен като професионалист, но и изобщо визия за определяне на „професионализма“. Този проблем като че предизвиква сблъсък между разбиранията на „официалните“ институции и младите изпълнители. Цитираното по време на дискусията определение на директора на НЦМТ, че професионалист е този, които работи на щат в държавна културна институция(опера), очевидно не отчита съществуването на артисти подобни на участниците в проект „Обичайните заподозрени“, които осъществяват професионалното си развитие и усъвършенстване чрез участие в уъкшопове, фестивали и други форми извън гореспоменатите институции.

Това постави и въпроса кой и по какъв начин би могъл да легимира съвременния танц като „равнопоставено“ на класическите форми изкуство. И оттук – проблемът за липсата на публична видимост за съвременния танц, танцов театър, а и въобще за съвременните форми на изкуство в България. По отношение на този проблем реакциите и мненията бяха изключително разнопосочни.

Ето обощения на някои от реакциите и предложенията за решение на проблемите:

Държавната политика е нечуствителна към новите форми на изкуство и към тяхната организация и затова трябва да се работи за разширяване на публичната рецепция и за осигуряване на държавна подкрепа. Консолидирането на заинтересованите би улеснило поставянето на общи искания и преговорите с политиците.

Изкуството се легитимира в публичното пространство не посредством (работещи) механизми, а чрез негласно признати обществени авторитети и митологии, така че съвременното изкуство трябва да създава свои пространства и авторитети, а не да се стреми да се приспособи към съществуващите.

Самодейността и непрофесионализма е основно в менажирането и изработването на PR на съвременните изпълнителски (и визуални) изкуства, а не в творческите продукти. И организациите от тези сектори са обречени на това да създават „в движение“ стратегии и аргументи, за да доказват възможността си да се впишат в сегашната ситуация. Те не разполагат с почти никаква инфраструктура и затова трябва да търсят изключително гъвкави и иновативни мениджърски решения за оцеляването си.

Танцовото изкуство е атрактивно и предполага разширяване на любителско участие и оттам – на публиките, но липсват канали за достъп до информация, която да стига до потенциалните потребители. Работата по посока на популяризацията на съществуващите школи и прояви би осигурила възможност за стопанска дейност на групите от танцьори и за (известна) финансова независимост.