39grama

РУБРИКА: Повръща ми се…

Делото “Драйфус”
ОТ СЕРИЯТА ТАЙНИ ПРОЕКТИ

Черната кутия е подходяща метафора за ролята, която си е извоювало всепроникващото око на видеокамерата в съвременната култура. Превърнах се в неясен за себе си субект през замъгления обектив на това противно техническо средство служещо за тормоз над личността. Присъща за съвременните телезрители е нагласата да възприемат по-лесно дадена идеология чрез движещи се звукови картини, по възможност на дигитален носител и с неясен характер. По този повод си припомних изложбата на Юлиан Розефелд в галерия XXL през април 2002г. Тя поставяше въпроса за механизмите, с които си служат продуцентите на сапунени сериали. Защо все повече хора прекарват времето си пред малкия екран със своето виртуално “ерзац-семейство”? Коя част от нашата действителност се отразява в тази констатация и кои иконографски образци са залегнали във филмовите секвенции? С какво се характеризират и какво създава модерните икони в епохата на медиите? С какъв картинен език си служат продуцентите и какъв е образа на съвременния човек представен в сапунените опери? Събирателният отговор на всички тези въпроси е, че живота ни е капсулиран в екрана на компютъра. Там се съдържат цели светове, култури и човешки съдби. Реалният живот се среща с виртуалната реалност. Експресията се мени според моментното настрение на нейния съставител/изпълнител, което се движи в диапазона от закачливо до замислено.
От три години насам се превърнах в мъчен за понасяне дърдорко, мрачен човек, непокорен, вечно недоволен, неподвластен на приетите от социума правила на играта, което директно ме изпрати в графата на аутсайдерите. Все се оказвам с рогата напред. Освен това някой беше написал във форума, че не било добре да за(пред)явяваш себе си от първо лице единствено число. А как иначе? Нали все пак през цялото време играя ролята на несретнка, тъжния самотник изоставен от всички, безутешния степен вълк, който няма право на избор и сам трябва да доказва себе си непрекъснато под зоркото око на Големия брат, който за съжаление не е заместител на биологичния ми брат, а по-скоро си е цяло наказание натресено ми от съдбата.
В цялата тази ситуация, в която съм се озовала се оказва по-добре да меря всяка своя дума, прецеждайки я през зъби с цел да избегна евентуалните непредвидени ситуации и неприятни доживотни последствия на дочулите думите ми, там някъде в далечината, засегнати лица. Оказва се, че съм страшно интересна, защото съм била по-различна от останалите, по-спонтанна и неподправена. Такова е житейското ми кредо. Но това е СТРОГО ЗАБРАНЕНО! И изведнъж се оказвам предмет на всякакви проучвания, изследвания на разните там специалисти, на които се струвам страшно НЕобикновена. Всъщност техния проблем е, че не могат да се зарадват на своя съсипан от фалш живот и решават да нахлуят без покана в моя. Непрекъснато си правят разни словесни еквилибристики, цитирайки величия, разтягат думите като ластик и по този начин си мислят, че израстват в своите очи и в очите на околните, а всъщност те просто стават още по-жалки и измислени. Опитват се да използват чуждите модели на поведение, безнаказано се крадат идеи и всичко това става пред очите на ДРАГИЯ ЗРИТЕЛ! Върхът на нахалството е организирането на тематични пресконференции срещу насилието и други касаещи защитата на интелектуалната собственост. Що за дебелоочие? От малкия екран ни залива фалша на разни поставени от власта телевизионери, които разбират колко са безпомощни и примирени със съществуващия ред и поради липсата на други алтернативи са решили да крадат от живота на Другия за да си запълват програмата. Бих приканила социолозите да се заемат с една приятна задача – да направят статистика на психическите нагласи на жените и мъжете зрители на реално-виртуалните телесериали.
В очите на тайничко наблюдаващите ме мъже съм доста секси (в това съм сигурна) и може би дори икона възлизаща на милиони щатски долари. В същото време очите на техните износени и поизморени от живота домакини шаркат злобно и се чудят откъде се взе тоя изрод, извънземно, това ЧУДО невиждано. Определям се като доста толерантен човек, но засегнат ли ме кипвам бързо и обявявам война в защита на собствената си чест и достойнство. Не се церемоня и не изваждам туко-така бялото знаме с надпис PEACE. Не понасям характеристиките. Непрекъсното си повтарям като автотренинг на психиката: каквото и да кажат за мен, ако не е изсмукана клюка, ще бъде вярно за едни и лъжа за други. Не трябва да се впечатлявам. Вече малко неща могат да ме обидят, защото зная точно какво представлявам, какви са целите ми и как да ги постигна. Разбира се само в рамките на позволените средства. Винаги е добре дошла всяка поощрителна дума. Особено ако е изречена от хора, на които държа и уважавам, които все пак са забелязали усилията ми да устоявам на бурите въпреки всичко.

Повръща ми се от славата постъпила на длъжност без знанието на нейния притежател.
Повръща ми се и заклеймявам всички висши държавни и политически лица, които са безмълвни свидетели на безогледното ограбване на един човешки живот.
Повръща ми се от от всички добре образовани, но бездушни хора, от институциите, които уж защитават гражданските и човешки права, а всъщност са съучастници, статисти в една социално-политическа задкулисна игра за чужда сметка. На всичкото отгоре са и престорено любезни и тихомълком гледат да те упътят към първата клиника. По лесно е да си измиеш ръцете, като поставиш нечия чужда глава на дръвника. Защо да си навличаш допълнителни неприятности, та нали живота и без това е много сложен? В нашият речник са залегнали репликите за отрицание. Това е естественото ни състояние на робско примиренчество.
Повръща ми се от предателството на близки, приятели и колеги, които виждат ситуацията като благоприятна. На всичкото отгоре и малко ми завиждали! Била съм късметлийка. Стига да не са на мое място и да вчустват съвсем сами всичко около себе си. Всеки ден задавам по телефона все същия въпрос: “Ма мамо, какво правиш? (тук държа да отбележа, че това е картина на Венцислав Занков, маслени бои, 1996г.)
Повръща ми се от овчедушието на масите. Но на всички е ясно, че никой няма интерес да се разприказва и така се възцарява едно продължително и тягосно мълчание, което трае не часове, а месеци, години… Без никакъв резултат откъм взимане на решения. Масовият човек съзнателно приема позицията да бъде тъп, манипулируем, посредствен, банален, тривиален и послушен.
Повръща ми се от факта, че Масовият човек не може да различи блатото, в което се намира и продължава да си живурка спокойно. На всичкото отгоре тъпото парче се взима насериозно и решава, че с пълна сила може да се възползва от неблагоприятната ситуация за “другарчето” за да го забие още повече. Това определено е чисто българска черта.
Повръща ми се не от това, че ме карат да събирам кучешки фъшкии, което не е никакъв проблем за Министерство на екологията и водите пред осеяната с всевъзможни боклуци – в прекия и преносен смисъл столица. Чувствам, че се задушавам от мириса на мърша около себе си и интуитивно търся аспиратор за нос, които да потуши вредните изпарения. Това спокойно може да се онагледи с картината на Димитър Яранов “Регулиране на сетивата” (маслени бои, 2000г.).
Повръща ми се от излятите като от един и същи калъп масови хора, които парадират с унифицирана “ефектна” (кичозна) външност съчетана с плебейска чувственост…
Повръща ми се най-вече от безразличието на хората, от тяхната злоба и агресия към човека изпаднал в беда и недоумяващ ситуацията в която се намира. Дори и да скоча в движение от автобуса пак никой няма да забележи.
Повръща ми се, че под покривката на външните събития медиите пропагандират нравствени стойности като състрадание, любов, толерантност за сметка на (без) действащото лице, автор на тази медийна концепция.
Ако обичате събудете се! Wake up, please! Както всяко дело и моето трябва да има някакво разрешение. Съставих си план за действие като описах етапите през, които преминах:
1. Идентификацията на проблема.
2. Спецификация на проблема – причините довели до този проблем. и пречките при неговото разрешеване.
3. Генериране на идеи за разрешаването му.
4. Оценка на идеите и формулировка на решенията.
5. Избор на решения.
6. Изпълнение на решенията.

P. S.:
Сигурна съм, че всеки има своите отговори. Аз ще съблюдавам златното правило предписано ми от един мъдър човек: “Не задавай въпроси преди да се опиташ да си отговориш сам!” И все пак крайната цел на всеки един от нас е да живее в мир със себе си, с другите и със света. Ако сме успели да постигнем това значи сме постигнали мечтите си.
Надявам се да бъда реабилитирана! В противен случай ми остава само да си купя прасенце касичка.

Десислава Томова

Конформизъм и вписване вместо бунт и промяна

MISSION POSSIBLE

Задължително качество, което трябва да притежава всеки реформатор е безпокойството. За мен определението “неспокоен” носи положителен оттенък по простата причина, че неспокойствието (безпокойството) е черта, която красноречиво определя характера на дадена личност и обуславя нейното поведение. Запознавайки се с историята се убеждавам, че всички реформатори, които по-някакъв начин са променили хода на човечеството са били търсещи личности, което неминуемо ги прави бдителни към всичко случващо се наоколо. Близките ми изобщо не разбират и непрекъснато критикуват контактите ми с приятелите и колегите, които в пълния смисъл на думата мога да нарека реформатори, бунтари, революционери. Това ги прави още по-привлекателни в очите ми и ме кара да ги обичам все по-силно. На моите прехласвания майка ми отвръща с недоумение и все ме пита кога ще се женя та да й е мирна главата. Това със сигурност ще разреши екзистенциалните ми проблеми, но няма да ме направи щастлива.
Слава Богу, тях ги има! Представителите им са преди всичко от по-горната на моята генерация (родена съм 1979г.). Ту-таме се среща и някой реформатор от моето поколение. Себе си не слагам в това число, защото намирам че съм все още в началото на своя житейски и професионален път. Явно влизам в ролята на проводник за културните реформи. Всички ТE са винаги радикално настроени, критични към актуалното настояще. Посланията си разпространяват доста апокрифно сред тесен кръг от посветени хора посредством блогове и мейлинг листове. Прекия контакт с тези хора е почти като съзаклятничество и екстрасензорно предаване на идеологията на една нова раса. Те знаят как да довеждат нещата до успешен край, как от НИЩО да направят НЕЩО. При все това те си остават абсолютно реални и земни. Ако тези прекрасни футоролози успеят да проникнат в сърцата и умовете на хората от народа, то значи те са постигнали мисията си. А те го умеят! Всички тези лидери вероятно правят главоломен рейтинг на реалити програмите по телевизията (това е само предположение, защото както е видно аз не мога да погледна отстрани ситуациите, в които изпадам) и страхотно разведряват монотонната медийна картинка.
За съжаление спадам към едно доста объркано откъм стойности поколение, което без стеснение мога да нарека повърхностно, изпразнено от съдържание и доста “шизофренично”. Не му бие чука на едно място и това си е! Няма ли най-после да срещна поне един свестен човек, който да прави това, което обещава без после да се отмята от думите си. Изобщо не се притеснявам да говоря откровено, все пак това се превърна в моя запазена марка. Няма място за безпокойство! И въпреки това аз продължавам да пия успокоителни хапчета без видими причини. Най-вероятно от изкуствено създадените емоции и преструвки на хората и бъдеще неопределеното време, в което живея. Поемам си дълбоко въздух, отпускам се върху възглавницата и се потапям в красивия свят на сънищата, където виждам истинските лица на всичките си приятели-чудаци. Тогава, както казва Фройд в книгата си “Тълкуване на сънищата” Азът ми наподобява “часовой заспал на своя пост”. А това състояние е по-скоро конформистко, преди да се събудя и отново да въстана срещу враждебния свят.
Оказва се, че за да отстояваш възгледите си трябва да платиш изключително висока цена. За да се развива едно общество, то трябва преди всичко да съществува. А нашето вегетира. Ние само се залъгваме, че живеем и тайничко се надяваме утрешния ден да е по-добър от днешния, но никой нищо не предприема, а само се оплакваме. Лъжат ни право в очите и политиците и техните служители в лицето на медиите, които имат за цел да насаждат непрекъснато страх у хората и да го обсипват с помията на “черните новини” за да се харчат по-добре. Изобщо не им пука за никаква хуманност и журналистическа етика. Кодексите се прокарват само проформа, но не се изпълняват. Всъщност ние изпадаме в заблудата, че живеем в демократично общество, но сме затънали в краен тоталитаризъм. Лъжците говорят убедително и любезно пускат усмивки. Даже могат да те почерпят с шоколадов бонбон “МЕРСИ” за заблуда на противника/конкурента. Мерси, от такава престорена галантност взе да ми присяда…
Съглашателството, примиренческото поведение, липсата на устойчива или каквато и да била собствена позиция, приемането на съществуващия ред и господстващите мнения със сигурност не е залог за успех и прогрес.
Няма да си поставям за цел да обрисувам отражението на капитализма върху цялата структура на характера на човека, а ще съсредоточа вниманието си върху една страна на общия проблем – диалектическия характер на процеса на растящата свобода.
Структурата на съвременното общество въздейства върху човека по два начина: той става по-независим, уверен в себе си и критичен, а същевременно изпада в по-голяма изолация, самота и страх. Борбата за свобода в съвременната история е насочена към разрушаване на старите форми на власт и ограничения. По този повод съвсем естествено човекът си въобразява, че колкото повече традиционни прегради сваля, толкова по-голяма свобода постига. Например считаме, че свободата на вероизповеданията е една от най-големите победи против духовното робство. Това е било наистина победа над онези сили на църквата и държавата, които не позволявали на човека да изповядва вярата си по собствена съвест. За сметка на това съвременната личност е загубила вътрешната си нагласа да вярва в нещо, което не е доказуемо чрез природни науки. Същото е и със “свободата на словото”, което е само утопия. Какво се оказва на практика, че съвсем не без основание можем да издигнем лозунгите:

СВОБОДАТА Е РОБСТВО!

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!

Единственото, което остава на личността е да влезе в крак като маршируващ войник или да се нареди като работник пред безконечния конвейнр. Тя е оставена да действа по собствена воля, но без чувство за независимост и достойнство. Това може да се илюстрира от анимациите за Мики Маус – вечно преследван от нещо страхотно силно, заканващо се да го убие или глътне, но накрая героя успява да се отърве от противника си. Темата за безсилието фигурира и при Франц Кафка в лицето на човек, който иска да се срещне с тайнствените обитатели на един замък, за да му кажат какво да прави и да посочат истинското място в света. Животът на героя преминава в лудешки, но напразни усилия да се срещне с тях и накрая остава сам, обзет от чувство на пълна безпомощност и безполезност.
Има няколко възможни механизма на бягство от самотата и безсилието, а имено:
А) Авторитаризмът – отказ от независимостта на собствената личност и нейното приобщаване към някого или нещо извън нея, за да придобие липсващата й сила, както и стремежа към подчинение и господство – мазохистичните и садистични склонности у някои хора.
Б) Деструктивност – целта й не е активната или пасивна симбиоза, а унищожаването на обекта. Разрушаването на света е последният почти отчаян опит да се спасиш от заплахата той да не те унищожи.
В) Отдръпване от външната реалност – самовъзвеличаване до такава степен, че светът да изглежда по-малък от самото лице.
Г) Автоматично подчинение – личността изоставя собствения си характер и възприема образа, определен от обществените норми.
Понятието “конформизъм” се налага в научните среди през втората половина на двадесети век. Използва се като базисен термин от социалната психология със значение на “съгласие за определена черта, нагласа или поведение на базата на общо групово членство”.
Ще посоча като пример Курт Левин, който след като емигрира от нацистка Германия изследва влиянието на лидерската фигура върху обществото и доколко то се поддава на конформизъм. Той формира три отделни групи от деца и във всяка група назначава лидер. Всеки от тези лидери е инструктиран да ръководи по определен начин – автократичен, свободен и демократичен. Резултатите са следните: “автократичната група” работела усилено, но не показвала почти никаква лична мотивираност; “свободната група” не вършела нищо, показвала нищожна мотивация, но за сметка на това доста се забавлявала; “демократичната група” приключила успешно почти всичките си задачи и то най- качествено, най-много се забавлявала, била най-мотивирана и проявила оригиналност в дейността си. Обяснението за това е просто – децата в нея били щастливи да работят. На тази основа Левин заключава, че човешкото поведение е функция от индивидуалното и социалното обкръжение.
Друг експеримент, който показва по-конкретно силата на конформизма е този на Соломон Аш. Той събрал група участници и от тях само един не бил подставено лице. Всяко от останалите лица дава грешен отговор на поставената елементарна перцептивна задача, която трябвало да разкажат и анализират. На практика се оказва, че седемдесет процента от тестваните участници (които не са знаели за целта на експеримента) постъпват конформистки спрямо груповото мнение и дават очевидно грешен отговор. С други думи социалните групи могат да манипулират дори и най-явната перцептивна реалност.
Характеризиране на неспецифичното поведение на другите като личностен пропуск, извън контекста на ситуацията е основна атрибутивна грешка, която можем да допуснем. Тоест добре ще е да гледаме на грешката си като продукт на ситуацията, а не като на наш личен пропуск.
Конформизмъм се проявява при различни ситуации. Една от тях е тази на крайната субективност на въпроса, където само консенсусът на релевантна група хора може да потвърди убеждението на отделния човек. С други думи установяването на социалната реалност чрез конформизма. Той от своя страна може да носи предимства за индивида като начин да се постигне някаква цел по пътя на сътрудничеството или да служи за утвърждаване на груповото членство като униформа или знак. Във всеки отделен случай в контекста на конформизма се вписват различен набор от въпроси и се прилагат различни механизми за неговото постигане: апелите към личния интерес, аргументация, основана на социалната реалност или заплаха за отхвърляне при неконформизъм.
При тези обстоятелства е твърде вероятно силно авторитарни индивиди да са конформисти по произволно възприятие на реалността, установено от доверено на експериментатора лице. Така те се оказват по-склонни да се подчиняват на заповедите на експериментатора и да причиняват болка на другия човек, спрямо по-малко авторитарните изследвани лица.
Изследователите считат, че конформистите са по-малко интелигентни, доминиращи, теоретични, отстояващи себе си, реалистични или екстровертни и са склонни към чувство на вина, тревожност, религиозност и емоционална нестабилност. Също така се отчита факта, че конформизмът е свързан със “зависимостта от полето” или общата тенденция човек да е силно повлиян от външни насоки, а не от вътрешните усещания и интерпретации при перцептивни оценки.
Някои социални механизми водят до засилен конформизъм, който впоследствие се превръща в личностна черта на индивида. От друга страна историческият опит показва как крайния конформизъм може да се поддържа продължително време, а след като натискът е отстранен да заглъхне.
В книгата си “Човекът, социално животно” Елиът Арънсън описва ситуации, почерпани от лабораторията и от живота. Това са случаи, в които хора наблюдават как убиват човек, без да направят опит да помогнат; безгрижно отминават жена, която лежи със счупен крак на тротоара на Пето Авеню в Ню Йорк; чуват шумове в съседната стая, които ясно показват, че жена е паднала от стълба и се е наранила, но дори не я запитват дали има нужда от помощ. Стига се и до още по-екстремни ситуации, в които хората причиняват силна болка на друг човек. Те се подчиняват сляпо на заповедите на лице, което представлява определена власт и продължават да прилагат силни електрически импулси върху друг човек, след като той преди това вика от болка, удря с юмруци върху вратата, моли да го освободят и накрая зловещо замълчава. Арънсън установява, че определени хора, водени от страх, омраза и предразсъдъци, могат да лишат други хора от гражданските им права, да им отнемат свободата и дори да ги убият.
Взимайки под внимание всички тези случаи трябва да си зададем въпроса дали има някакъв начин да се намали агресивността и да се насърчат хората да поемат отговорността за благополучието на себеподобните си.
Какво поражда привличането между хората? Отговорът на този въпрос отправен към всеки от моите приятели и колеги може би ще получи сходни отговори. А те са: на първо място сходните убеждения и интереси, компетентността в дадена област и качества като лоялност, мъдрост, честност и доброта. Това е обяснимо и се потвърждава от съветите, които дава Дейл Карнеги в книгата си ,,Как да печелим приятели и влияем на хората”. Не случайно тя става бестселър на всички времена с полезните си рецепти за междуличностното общуване. Не само склонните към конформизъм американци търсят лесни формули, за да печелят симпатиите на хората. Книгата е преведена на 35 езика и се чете по целия свят. Съветът на Карнеги е много прост: ако искате някой да ви хареса, бъдете приветлив, дръжте се така, сякаш го харесвате, показвайте интерес към нещата, от които той се интересува, раздавайте щедро похвали и бъдете любезен. Дали това е вярно и дали е резултатната тактика? Ясно е, че тя е успешна.
Някои експерименти, сочат, че ние харесваме хората с приятен и мек характер повече от онези, които можем да наречем твърдоглавци; тези, които се съгласяват безпрекусловно с нас, повече от онези, които ни опонират; тези, които ни симпатизират, харесваме повече от онези, които ни презират; съмишлениците ни, харесваме повече от конкурентите си; хората, които ни ласкаят, харесваме повече от онези, които ни критикуват, и пр. Обобщението на всичко изброено дотук е, че предпочитаме хората, чието поведение ни предлага максимална награда на минимална цена.
Теорията за междуличностното привличане като функция на възнаграждението обхваща широк кръг от проблеми. Лесно можем да си обясним факта, че повече харесваме хората с хубава външност от онези, които са с непривлекателна външност по простата причина, че хубавите хора ни доставят „естетическа” наслада. Същата теория предвижда, че сме склонни да харесваме хората, чието мнение е сходно с нашето. Приятно ни е да получим тяхното поощрение и потвърждението на общите ни възгледи. С други думи те ни помагат да повярваме в „правилността” на мнението си. За да се намали враждебността и предубедеността е необходимо индивидите да си взаимодействат, вместо да си съперничат. А взаимодействието и общата кауза неминуемо ще доведе до привличане.
Ако съотнеса гореизложената трактовка на социалната психология за конформизъм към артистичните практики пак рискувам да стигна до същите изводи. Познавам достатъчно хора, чиито настроения и естетическа нагласа съвпадат с моите. Чувствам се неудовлетворена от културния пейзаж, защото не ми допада херметизма и пасивността на закостенелите като форма продукти, появявящи се на българската сцена. Разбира се трябва да се замислим и върху факта, че някои от българските неконвенционални артисти (поне представящи се като такива) всъщност са конформисти, които използват съвсем повърхностно новите изразни средства и умелото владеене на хватките на артмениджмънта. Наблюдава се стремеж към бързо приспособяване на един нарочен елит посредством легитимирането им като концептуалисти. Разбира се тази констатация не слага всички под общ знаменател а и е тема на друга дискусия…

Десислава Томова

na latinica po-dolu
излизезна от печат сериалът културни политики в БГ 1;2

#021 КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ renecance

#022 КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ fire

какво не стана >>

>>конформизъм и вписване вместо бунт и промяна
няма автор/всичко е ясно/

>>младост и мейнстрийм - ръка за ръка -
няма автор/всичко е ясно/

>>нова рубрика “Повръща ми се” няма автор

иначе интересни текстове относно милата ни родина и културната й политика от 80те- до днес в новите броеве 21 и 22

http://39grama.info

следващите броеве би трябвало да отразят цензурата като атоцензура и политически коректно говорене, поведение, писане, рисуване, т.е. политически коректното живеене , vs живеенето/виреенето без цензура
материали се събират на
39grams@gmail.com

izliza ot pechat serialat kulturni politiki v BG 1;2

#021 KULTURNI POLITIKI |renecance|

#022 KULTURNI POLITIKI |fire|

kakvo ne stana >>

>>konformizam i vpisvane vmesto bunt i promyana
nyama avtor/vsichko e yasno/

>>mladost i meynstriym - raka za raka -
nyama avtor/vsichko e yasno/

>>nova rubrika “Povrashta mi se” nyama avtor

inache interesni textove otnosno milata ni rodina i kulturnata i politika ot 80te- do dnes v novite broeve 21 i 22
http://39grama.info

sledvashtite broeve bi tryabvalo da otrazyat cenzurata kato atocenzura i politicheski korektno govorene, povedenie, pisane, risuvane, t.e. politicheski korektnoto zhiveene , |vs| zhiveeneto/vireeneto bez cenzura
materiali se sabirat na
39grams@gmail.com

Социокултурна прогноза за времето:
Поради спецификата на прогонозата, тя ще бъде субективна и насочена към оценка въздействието на очакваните промени в социокултурния климат върху съществуващите културни системи и видове. Както всяка прогноза, се надявам, че и тази ще помогне за адаптирането към предвиждани закономерни и бедствени процеси и явления. Въпросите по-долу задават възможни параметри и методика на прогнозиране. При по-прецизна методика прогнозата би могла да обхване и демографски, екологични и социалноикономически фактори.

1. Каква е Вашата метероологична карта на културните системи и видове (културни сектори, институции, мрежи, независими актьори, еволюиращи и застрашени видове)? Съвпада ли с картата на България, пред която говорят синоптиците или е по-различна?

Прогнози за бедствия и аварии
2. Предвиждате ли земетресения в институционалната инфраструктура? Как оценявате потенциала на инфраструктурата за устойчивост на трусове?
3. Предвиждате ли наводнения поради увеличаване на валежите или неизправна напоителна и отводнителна система?
4. Какви схеми за активизиране на социалната солидарност предлагате, за да се събират помощи след бедствията (обичайната практика, вместо превенция)?
Средносрочни прогнози за промяна в макро и микро климата
5.Предвиждате ли процеси на глобални промени в температурите (затопляне или застудяване)?
6. Предвиждате ли промени в микроклиматите на регионално, национално и местно ниво, които ще променят съществуващата среда?
Метероологична прогноза - какво време ще преобладава
7. Предвиждания за максимални и минимални температури (какви дрехи, шапки, чадъри, партньорства и мерки за адаптация и комфорт?)
8. Предвиждания за скорост и посока на вятъра, влажност на въздуха и слъчеви изригвания (на какви места да се ходи, в какво да се влага енергия, какви култури да се отглеждат, от какво да се предпазват хората със здравословни проблеми и колко ще бъде голяма Луната?)
Лично време
9. Как се определя времето, в което време живеем?
10. Има ли обективни процеси, които задават рамката на определенянето на времето?
11. На какво му мина времето и за какво идва време?
12. Каква е вразката между протичащите във времето процеси и устойчивите смисли?

Обява за конкурс

Вестник “39 грама” обявява конкурс

“Цензура/Без цензура.
Една година вестник “39 грама”

за оценка на досегашните публикации във вестника и за публикуване на нови материали в категориите :

· критика,
· интервю,
· отразяване на събитие.
Условия за участие:
Новите материали за участие в конкурса можете да изпращате на 39grams@gmail.com , - subject - contest и те ще бъдат публикувани в http://39grama.blogspot.com и предложени за оценка пак там

Коментари, рецензии, оценки за досегашните публикации във вестника и за новите материали можете да пишете в
http://39grama.blogspot.com

Материали и коментари се приемат до 22 юли 2006.

Принцип на оценяване:
Материалите ще бъдат оценявани от читателите, авторите, от всеки, които иска.
В огледалните броеве 23 и 24 “Cenzura / Sine Cenzuram” на 1 август ще бъдат публикувани материалите, събрали най-много читателски реакции. Оценката е обективна и количествена - на базата на броя блогове/коментарите след всеки материал. В същия брой ще бъдат публикувани и част от коментарите, рецензиите и отзивите. Оценката е субективна по предпочитания на редакторския екип.

Победители и резултати от конкурса:
Ние няма да излъчваме и награждаваме победители. Ще направим всичко възможно да осигурим прозрачност и комуникативна среда за коментар на предложените текстове. Текстови предизвикателства за пишещите, чрез разместване на йерархиите - оценяващи - оценявани при участие в тази игра на конкурс. Вие пишете, вие реагирате, вие избирате - ние публикуваме.

За представянето и обсъждането на брой 23-24 “Cenzura / Sine Cenzuram” и на резултатите от конкурса ще бъде организирано събитие / май на морето/ в началото на август.

Дързост и Красота
Ultrafuturo и Яна/Владя
Критикът, Красотата, Дързостта и Изкуството
Самозаявяването като последна инстанция;
паразитирането и порнографията

Яна /Владя решават че могат да подреждат думичките
по-добре/според тях/ от Подредените думички на
Ултрафутуро, и това решение ги довежда до логичната
следваща стъпка за се самозаявят като вещи критици.
Какво всъщност става:
Количеството тяхно писане става впечатляващо по
обем/виж cult.bg/, но странното е, че точно за неща,
които те смятат че са спекулативни, компромисни,
набързо скалъпени, паразитни. Ако това е така,
ултрафутуро изобщо не би трябвало да заслужат това
вниманите, което те настойчиво им обръщат – очевиден
парадокс. Втори парадокс – опитвайки се да
анализират/деноминират дейностите, поведението и
писането на ултрафутуро, те фактически почват да
печелят дивиденти/заявявайки се в публичното
пространство като вещи, загрижени разбиращи и можещи/
като реално паразитират върху ултрафутуро ,като я
ползват за “ханителна среда”на собствените си амбиции,
от което следва че ако ултрафутуро са паразити, те -
Яна/Владя са паразити на квадрат, ползвайки
ултрафутуро* за трамплин за заявяване на собствено
присъствие и важност и активност в “културното ни
пространство” Нещо повече - на базата на произведените
в следствие на ултрафутуро текстове, те набързо и
сръчно ги превръщат в проект /по неизвестни причини
под техните словоизлияния стои и логото на национален
фонд култура/ Казано простичко Яна/Владя са огледални
образи на ултрафутуро. Най-накрая ултрафутуро намери
своето отражение, отразяване, с което се оказва че
тяхната стратегия е печеливша и заедно с това те губят
тутакси чара, че не са “вътре в кръга” а аз лично съм
впечатлен от количеството писания което те успяха да
провокират, това е успех,/ поздравявам ултрафутуро за
работещата им стратегия/ с което е видно Дързостта
спечели над красотата, не, по-скоро дързостта си
намери красотата; ние сме отново в безкрайния сериал,
а паразитите на квадрат Яна/Владя стават част от добре
и до болка познатия ни културен ландшафт и неговата
механика на ялово възпроизводство – а това е порно.

Венцислав Занков
———————-

*Защо точно Ултрафутуро -
1. несъмнените пропуски, пробиви и несъстоятелности,
които присъстват в техните текстове и действия прави
много по-лесна “градивната критика” на Яна и Владя
2. несъмнения интерес който провокира напоследък
групата /не толкова/ ловко но бързо да се пренасочи и
към двете амбициози девойки, с което може да се обясни
новогодишният им празничен ентусиазъм за производство
на текстове.
3. Несъмнено групата няма много и влиятелни
поддържници с което Яна и Владя спокойно могат да си
пишат каквото си искат, без да поемат риска да се
окажат в конфликти, които биха им навредили на
кариерите

Никъде не се задава въпросът , камоли да му се
отговаря – защо в обществото ни и неговото културно
пространство се появява такава група, в следствие на
какво. Ултрафутуро прецедент ли са или знак
подсказващ симптоми на метастази. Какво всъщност не е
наред, че хората стигат до там да се режат с
бръснарски ножчета за да покажат че са живи и
съществуват.

ива куюмджиева

Група Ултрафутуро провокират и вкарват тонус, това поражда реакции.
Статията на Владия Михайлова от брой 43 на в-к “Култура” също провокира.
Написването на настоящия текст бе провокирано от това каква трябва да
бъде силата на дразнителя, за да има реакция. Ще приведа един пример,
които даде Явор Койнаков, директор на Евро Българския Център, на лекциите
и тренингите за художници и мениджъри по проект “АBC” семинар, в които
аз участвах като обучаваща се. Примерът илюсрираше реформите в
сферата на културата.
Имаме жаба и кана с вода. Ако водата е гореща и се пусне жаба, жабата
изскача. Ако водата се нагрявя постепенно с бързовар, жабата се сварява.
Според мен, тази реация потвърждава чудесния пример на Явор Койнаков -
водата е нагрята и има реакции.
Това с жабата не е обида, а метафора.
На група “Ултрафутуро” водата им е нагрята предварително, дори и да не
са пуснати в каната. Ако кажа, че това това ме радва, те ще ме обвинят,
че съм буржоазка, постмодернистка и т.н.Но все едно ме радва. Руския и
аз съм го учила в у-ще.
Не е лесно да се измъкнеш от Обществото на цирка(както го наричат
“Ултрафутуро”) и изкуството е чудесна легитимност за това, но ако
предположим, че има и други хора (не са творци, не са куратори и не са въобще от
тази мафия/сфера), които се чувстват неуютно в това общество, те как се
справят? Най-вероятно всички тези други хора не се достатъчно “чужди”,
“различни” и “други”, за да си заслужава и с тях да се занимаваме.
Всяка организация си има мисия. В тази връзка предполагам, че
постмодернизъм е донякъде синоним на лошите неща, защото би могло да бъде и понятие.
Малко е демонизирано.Ако е понятие няма да изглежда толкова страшно. Аз
не съм убедена как трябва да се нарече ситуацията, в която живеем и
затова такова определящо наричане (постмодернизъм)би трябвало да
успокоява, но не ми звучи убедително.Не е като едно време със социалистическите
ценности или с примерите, които дават от СССР(бели ръкавици на Ленин,
Н. Крупская и т.н.). Иначе много поддръжници имате в борбата с л
ошите - буржоа, постмодернисти и т.н.Въпросът е как да ги наречем, за
да бъдат онези заклеймени тези, срещу които да се борим. На мен ми е
трудно да определя врага, иначе и аз също съм от борците…
Това, в което участвах - Дискусията, която се споменава и в статията на
Владия Михаилова (оргнизирана от катедра Културолгия, не й придава
значение), и в текста на “Ултрафутуро” с по-точно споменаване - в рамките
на изследване “Институции и среда за развитие на българското
изобразително/визулално изкуство”, бих искала да обясня, че нашия принцип на
работа е като завършека на едно руско детско филмче - за котарака Леополд и
мишлетата. Има и по-млади хора, които не са засегнати от руското
възспитание, затова пояснявам - противоборство между мишки и котарак и накрая
котарака ги побеждава и винаги казва “Давайте ребята жить дружно”.И
понеже моят текст не е концептуален, а колаж от цитати (аз освен всичко
искам да покажа, че в специалност Културология има и други хора и мнения,
освен Владия, която е написала провокативната статия), ще цитирам Й.
Радичков през друга култороложка Нели Стоева - как се карат еврейте и
арменците за планината Арарат и идва огромната рускиня и им казва ”
Защо се карате, малки народи?” (Това няма нищо общо с руския корен на
група “Ултрафуто”, но доколкото те правят разговора се постарах да
остана в “руски” контескт).

Отзив от срещата с Ултрафутуро и Олег Мавромати След като група `Ултрафутуро` отвори бутилката с духа чрез акцията си
“Пре-Красно изкуство” на 23.11.2005 в галерия “Академия”, ден след
официалното откриване на изложбата в нея на Кристо и Жан-Клод, за което
попрочетох разни отзиви и мнения (статията на Владия Михайлова във вестник
`Култура`- от 9 декември 2005, брой 43, 13.12.2005 общопризната като
тенденциозна, писмото на Алла Георгиева от 13.12.2005 в `Електрик`, която
по моему излага по блестящ начин цяла една философия и писмото пак там
на Ива Коюмджиева, отличаващо се с мъдра уравновесена позиция) и даже
по Артефир ги слушах хората, си рекох че трябва да отида на поредната
збирка на Дискусионен клуб `На Тясно` в Хамбара, вчера, четвъртък от 18 и
30 часа, че малко да се просветя и аз,
Кои всъщност са Ултрафутуро?
Чрез предстоящият отзив от проведената среща не целя да навлезна в
дълбоките води на историята и самоопределянето на групата, която признавам300
си слабо познавам, нито да заема отношение в разгорелите се полемики, а
да опиша това което съм видял и чул.

Тоя път посетителите бяха малко. Сподвижници на групата, противници на
групата (дошлият управител от галерията на Академията в която
Ултрафутуро са провеждали акцията и са го скандализирали…) и любопитни
граждани, не скриващи лекият си скептицизъм.
Близо половин час жената от групата (боже как не помня имена, ще я
наричам Ултрафутуристката) говори за техните интересни творчески концепции,
прекъсвана от острите критични забележки на подпииналият представител
на Галерията вдигнал се на справедлива мъст чрез оръжието на храбрият
висок тон (ах, как не помня имена, ще го наричам Галериста), от
произвеждащото новини разпитване и уравновесяване на разнообразните мнения и
отклици водене на обсъжданията от Венци, от отношението на
присъстващите…. Даже по едно време страстите се нагорещяват и Галериста и Олег
Мавромати започват да рапират на разстояние от 6 метра, влизайки като всеки
един уважаващ се рапър в богатият жанр на ругатнята, единият на
български, другият на руски. Прочее в протичащото представяне, подпомогната от
снимки, Ултрафутуристката разказва за страни от тяхната дейност, като
генно модифициране на кълнове чрез пеения над тях и пускане на записани
речи на групата по видеото, или четене на манифест написан с кръв
на отворен прозорец без публика, или превръщането на тялото на Олег
Мавромати в радио-излъчвател чрез специални електроди, чието излъчване е
записано със специална техника, или произвеждането на риба-робот и
пускнето й в Кръглото езерцето с лилиите в парка до Братската Могила в знак
на протест срещу езическите изкривявания на Никулден, или сложна
таблица на разпределяне на енергията според Кабала, чиито таен смисъл
Мавромати знае, но няма желанието да изложи пред критичният Галерист…
Интерес представляват и снимките от последната акция на членка на групата от
Ню-Йорк на която освен нея, размахваща черно знаме се видят и цяла
група невероятни американци, сякаш извадени от някой уестърн-фантастика,
които и те развяват червени и черни знамена, подредени в редица, сред
които и малко момиченце в червено якенце, и гол дибидюс млад мъж с
представителна и елегантна анатомия….
Сред интересните изказвания по повод назначението на изкуството и
твореца, преди да се започне с рапирането, отбелязвам мнението на Галериста,
което гласи че тези Ултрафутуро които обвиняват Кристо или Христо в
откровено правене на бизнес, представящ го за изкуство пред буржоата, от
своя страна пък целят чрез предизвикване на скандали върху чудесни,
провеждани институционално художествени мероприятия да се прочуват и да
докарват телевизията и припомняйки не една тяхна `скандална` проява - че
се догажда кой ги финансира. Ултрафутуристката пък заявява че не може да
се плаща вход 2 лв. искан с неправомерна алчност от Галерията и че
Галерията и Преподавателите от Художествената Академия нямат правото да
държат монопола върху общото експозиционно пространство и въобще върху
разбиранията за изкуство… Ултрафутуристите акцентират върху символиката
на отделни техни акции… Например при последната им акция “Пре-Красно
изкуство”, видно и от снимките, те са внесли мини портичка в експ
озиционното пространство и групово покапват на место от кръвта си
върху платно, което станало червено, ще окачат на портичката… С тая
богата символика, спомняйки си разясненията на прекрасно говорещата в Арт
Ефир Ултрафутуристка, те показват че трябва да се прави човешки
ангажирано изкуство, вземайки отношение към Кристо или Христо, чиито порти може
да са гигантски и над сто, но всички са фалшиво-оранжеви…. Обяснена е
и акцията им с боядисване на българското знаме, с естествени зеленилки
за зеленото и със собствената им кръв за червеното като проява на
волно-изявено патриотично самочувствие. А това че едното от двете знамена,
които тримата са окачили към гърбовете си, посредством забити кукички в
белеещета се в изрязаният прозорец на черните им тениски кожа и така
самотно се шматкат по сенга пред Народното Събрание, е символ на Войната
която те обявяват на институциите, неправещи нищо за пробуждане на
заспалото и както винаги примиренческо народностно съзнание на българи
на…
Провокирана от върпроси Ултрафутуристката подига булото на тяхното
тайно знание: - за това че са анархисти, но предлагащи алтернатива, която
се крие в нанотехнологиите и създаването на нова раса, процес преминаващ
през едни сложно звучащи имена на предстоящи епохи и фази. А вече
успокоеният Галерист контрира с това, че предпочита Технологиите на
Масмедиите с всичките им там досадни реклами пред Нанотехнологиите… Става
ясно че ултрафутуристите се определят за художници и юродиви, но ако под
художници се разбират комерсиални хитреци, то тогава ще се наричат само
юродиви.
Последват не лошите, но твърде дълги видеа с разхождането със
знамената и с една друга акция, изразяваща се в това, как Ултрафутуристката си
е набола инжекция в изплезеният език, на върха на буталото на която е
окичено знаменце на Евросъюза, и така се върти пред перспективата на
Европейските знамена гордо веещи се пред бившият Партиен Дом - настоящо
Народно Събрание.
На въпросите на Венци дали има отзиви от публиката, виждайки моят
вътрешен напор ми дава микрофона и ето че се изтапанчвам пред аудиторията, и
както винаги в подобни моменти нещо мънкам… Всъщност моето изказване
- коментар към Ултрафутуро е съдържало, или поне е имало това намерение
следните съждения:
- Чудесно е че тяхната дейност цели да провокира по някакъв начин
диалогичност, отправяйки лесно разпознаваеми послания, съгласно тяхното
схващане за социалната роля на изкуството, но:
- Ако са анархисти те не бива да предлагат алтернатива, още повече
толкова, меко казано ексцентрична, позната нам от не един съвременен руски
окултист или писател - хорър - фантаст.
- Ако се борят за изкуство което да бъде проникновено, правено от
не-имащо предвид неговата бъдеща пазарна съдба съзнание, защо е необходимо
да вегетират върху чужди прояви. Защото не може борейки се за
Антисистема и Антикомерсиалност да се използват структурите на системата за
представяне на изкуството като поле на изява…
(Може би тайно си мисля, защо е трябвало да вземат отношение към
творчеството на Кристо или Христо пръскайки там кръв, е не са го направили
това нещо вкъщи и не са предложили с кротост творбата с прилежащ текст на
изложбата…)
- В тази връзка запитвам защо не си правят акциите в по неофициални
контексти като например такава една следваща акция предлагам да бъде,
цитирайки моят приятел Сашо от `За Земята` `Спасяване на коледното прасе`
или по моя идея `Разливане на казаните с курбан-чорба на
народно-манастирски събор…`, гдето също ще имат възможност за да се борят с
непросветени люде.
- Завършвам речта си с неподправеното ми мнение че част от техните
акции са интересни и вълнуващи…
Ултрафутуристите са ласкаво настроени към моето отношение и нещата не
стигат до завързване на нови спорове.
Ето че иде ред и на тяхната най нова акция.
Със същите тези фанелки с прозорци отзад и с едно бръснарско ножче
последователно по двама играят на морски шах чертаейки по гърба на третия и
така докато и тримата стават в едни интересни тънки кървави очертания с
капки и струйки, през което време ги снимат. Това става току до носа ми
и забелязвам че Олег Мавромати пуска най-малко кръв както и че при все
че всеки път някой побеждава, те не начертават финалната черта на
победителят. Интересно че вместо да ме е гнус, а аз съм гнуслив ми е крайно
интересно и даже намирам пускането на кръв за красиво и по
буквално-ефектно от всяка една картина.
След това, с просветнали лица се нареждат на столчета за продължаване
на дискусията… Венци мислейки си че пак ми напира пак иска да ми даде
микрофона, но аз казвам че не ми напира, на което Олег Мавромати се
усмихва тържествено и заявава че аргументите са победили разума.
И тъй като желаещи за въпроси няма, ето че отново ми напира и ги
запитвам хората защо като са толкова навътре не правят изиграване на
Страстите Христови, както става това във Филипините.
Олег Мавромати взема микрофона и с умен, зарадван поглед казва че този
въпрос е много интересен и започва с коментара си към ставащото във
Филипините като за езическо-магически натоварен ритуал осъществяван от
множество професионални мъченици, които висват на кръста по 30 минути. И
казва че с въпроса си съм ударил точно в десятката… Че той самият в
Петербурга (майче) през 2000-ната е направил истинско разпъване с
гвоздеи, гдето и той е участвал и че е получавал видения… На въпросът ми има
ли описание на преживяното, той споменава заглавие на руски на своя
книга и веднага пояснява, че те (акционистите) се стремят да отключват
архетипи на съзнанието, в които има скрита информация, която може да се
осъзнае и не религиозно. Казва че той самият е вярващ но не е фанатик.
Олег говори и за богатите аналози на тяхното движение в историята на
християнството, посочвайки за практики на францисканският орден, за
флагелистите и най-вече за Василий Блажени, който е бил от тоя тип светци
на Ранна Визанитя, дето е можел да каже от името на Бога и на народа
всичко в лицето на императора грешник, като последният не е трябвало да
го убие, навличайки си проклятие, а да се смири и покае… Ето с такъв
тип заемане на позиция се е занимавал в Русия и затова е бил вкаран за
5 години в затвора, а сега е дошъл в България. (Последното ми го казва
с дълбока въздишка и поглед на приятелска съспдолимост) Казвам му
Спасибо, останал очарован от ведрият и топъл характер, чудесната мисъл и
изказност и умението да се дискутира, които Мавромати притежава, верен на
руската интелигентска традиция, от която ние в България отстоиме твърде
осезателно…
Прибирайки апаратурата с Венци, той ми изказва с мъдра умереност
следните си наблюдения върху групата:
1. Всяка Крушка си има опашка. Техният подход е винаги агресивен и
затова после винаги страдат че са предизвикали отрицателни реакции.
2. Всяка трайно поддържана проява на невежество е смущаваща.
3. След като се борят в защита на това и това, например - на животните
и вирусите, защо не си сътрудничат със съответните организации, като
наприме `За Земята` или `Антивирусната програма`, което и би обезмислило
изолираността на акциите им.
4. Самоцелността на техният артистичен подход е осезателна защото:
- Изкуството трябва да създава фикция, собствен свят, който да
преодолява действителността.
- Изкуството може да има революционна социална роля, когато е назряла
революционна ситуация (по трите признака на Ленин) аналогична на края на
60-те, 80-те в Съюза, началото на 90-те при нас.
5. Като самозатворена група, макар да твърдят че не са секта, могат да
достигнат до крайности върху себе си.
6. Садо-мазо техниките с които се изявяват са част от културата на
продаваемият кич, срещу който уж се борят.

Напълно очарован от видяното и чутото се прибрах дома.
23.12.2005г.

39 грама – Вестник за гравитацията

Вестник за – ОТ И МЕЖДУ, НАД И СРЕЩУ

За привличането и отблъскването ОТ/ И МЕЖДУ:

Течението и Самотата
Скуката и Официалната простотия
Сивотата и Безразличието
Малките желания и Големите амбиции

За опитите да държиш главата си НАД:

Течението
Сивотата
Скуката
Официалната простота
Невъзможната самота
Малките желания
Големите амбиции

За съпротивата СРЕЩУ:

Течението
Сивотата
Скуката
Официалната простотия
Невъзможната самота
Малките желания
Големите амбиции

Два пъти месечно информация за всичко, за което не сте предполагали че може да се пише или че може да се пише интересно.
Два пъти месечно - качество на текст и визия.
Два пъти месечно – задължение да потърсите 39 грама за себе си.

Издава Е 80 - Сдружение за рискови проекти и стратегии

да, + подтеми, други перспективи, погледи, ако се сещаш за още и други хора коит могат да пишат или визуални материяли да имат. цензура няма, неща коит ни вълнуват, кво става, в кви лайна/или рози живеем, некви хора/интервюта/ коит са скъсали синджира и защо/ или пък обратното затъването в консуматизма и всички сме братя обединени от big brother, или звезди. ако хора стават звезди , възможно ли е звездите да стават хора и как става /мен това ми е по-интересно

звездите като фетиш
екстремизма на баналното
екстремизма на клишето
терора на рекламата
кока кола са терористи
терора на ариел

първия брой се върти около графитите но перспективата е по-обща love*hate
идеологии на бунта - така и не разбрах какво пишат по стените - /в хамбара имаше дискусия за това/ изглежда ми по-скоро като имитация импорт на измислен “underground”
нещо повече правят го и официален “underground” - фест-ове, спонсори, красота
на запад тези дет пишат графити рискуват реално да влезнат в затвора

конформизмът - що е то? наръчник за оцеляване
конформизмът : начини на употреба
прочети упътването преди употреба
прилага се по всяко време когато почувстваш дискомфорт

помярите са най-големите конформисти