дискусионен клуб "На тясно"
всеки четвъртък от 18.30 в "Хамбара"


идея и координация:
венцислав занков vzankov@nbu.bg
Ивана Мурджева de_bella@yahoo.com

2006
[относно] [english] [връзки] [медии] [elektrik_bg]

[програмата] [очаквайте]

Прожекцията на филма, провокира крайни и разнопосочни мнения по въпроси, свързани с националното ни самочуствие. Мненията бяха полярни и така поставяха въпроси, третираха както възможното социално послание на филма, така и битовите измерения на народопсихологията на българина.

Започвайки от коментари дали филма е оптимистична или песимистична визия за националното самочуствие, дали да се показват „положителните“ или „отрицателните“ неща от нашата история и настояще, бяха поставени и въпроси за възможните реконструкции на българската история. Очевидно сред публиката имаше доста исторически изкушени и образовани да коментират обективността на подбора на интерпретираните историческите факти и документални кадри.

Едновременно с това около въпросите, свързани със сравненията – исторически или в настоящето – с европейците, с другите, бяха поставени и проблеми от ежедневието. Желанието a` всеки да сподели своите познания по българската народопсихология.

Дали ще станем „по-добре“, когато не си изхвърляме боклуците на улицата или когато няма в България хора, които да ровят в кофите за боклук? Защо в този филм са показани бедните, изостаналите, а не са показани богатите, образованите (дали тези две групи съвпадат?), защо не са показани младите, готини хора, които пътуват по света; какво е посланието на автора – как иска с този филм да реши проблемите?

Явно филма на Юлий Стоянов е насочен към един важен за нас въпрос, които винаги сме склонни повече или по-малко неспокойно да рефлектираме „Кои сме ние?“. Може би изблика на толкова крайни и разнопосочни мнения дойде от това, че филма поставя въпроси, приканва към размисъл, а не отправя послания, не формира рецепта какви не/са българите.