дискусионен клуб "На тясно"
всеки четвъртък от 18.30 в "Хамбара"


идея и координация:
венцислав занков vzankov@nbu.bg
Ивана Мурджева de_bella@yahoo.com

2006
[относно] [english] [връзки] [медии] [elektrik_bg]

[програмата] [очаквайте]

За Матю Барни

Гледала съм му някои от нещата, докато още учех, не мога да кажа, че са ми оставили траен спомен, но не мога и да отрека, че съм ги виждала, цялостното чувство бе като смутен спомен на нещо като Deja Vu drive за мои доста смели интерпретации!!!
По времето, когато събираш информация и не се самообвиняваш толкова, защото не си досттатъчно затънал в гъстата субстанция на опита, се съобразяваш само с нещата, които остават несъзнателно у теб (видях и Richard Serra по това време, както и On Kawara в едно шоу).
Това цялото е във връзка с разкрепостеността на най-вдъхновените представители от art worlda ни. Нямаме закалката за сензорно или деликатно преживяване и свръхчуствителното сетиво, с което да разпознаем (говоря в множествено число не за друго, а малко от малко от чувство за принадлежност някъде), та да разпознаем както у Матю, така и у който и да е друг, диапазона на развръзка в творбата, която за жалост си остава незабелязана или по-точно неразпозната в това, което е.
Имам достатъчно примери за преразглеждане!
Въпрос на чиста случайност ли бе моето присъствие в "онази" сцена, където ми дадоха шанса ("дадоха", защото можеха и да не ми го дадат), да се развия без особени груби намеси - като върху експеримент, подлежащ на малформации от инжектирането с чужди на тялото субстанции, никой не ми натякваше кой е по- или най- велик в art worlda или въобще. Но започнаха от Анди Уърхол, без да се интерсуват от друго!
В този аспект, казвам, че Матю Барни бе част от неуловимата развръзка на образованието, като цяло отвън, където това, което "се случва", "се случва" едновременно навсякъде. И оставаш / останах единствено с голите си инстинкти за самосъхраняване и оцеляване!
А междувременно тенденциите си вървят и се сменят, така че това което се очаква, даже и при нас, е абсолютно неконтролируемо, при другото, по-младо поколение. Единственото, което, според мен, е важно в случая с Матю Барни тук е както при борбата за оцеляване при по-големи дози инфекция - най-важна роля играе имунната система, а тя в нашия случай се крепи на изискването за по-голям диапазон толеранс.
Исках да споделя за срещата си с Матю Барни, когато това все още бе уместно във времето и пространството, като пост-фактум, разбира се. Самите творби (всичките на Матю Барни) са свързани и трябва да се гледат в симбиоза с пространството и с всичко останало в арт културата, а ако си представим колко от другата култура не ни е ясна въобще (освен консумеризма), на хората не им ясна, особено по-младите.
Това е! И вярно, както каза Яна: "Не е толкова страшно!"