Проект "Иди и Виж"
12 дискусии

визуалното, коцептуалното, политическото - начини на употреба
/в рамките на дискусионен клуб "На тясно"/
Автори: Венцислав Занков, Ивана Мурджева

"ИДИ И ВИЖ"защо

съдържателен анализ

[клуб "На тясно"]

[МЕДИИ]

[english]

ПЪРФОРМАНС
УЯЗВИМОСТТА - 5 ДВИЖЕНИЯ
ДАТА: 29.09.03 от 19.30 часа
МЯСТО: София, България
В ЖЕНСКИЯ БАСЕЙН НА ЦЕНТРАЛНА БАНЯ-
Температура на водата - 39 градуса по целзий.
Главни действащи лица:
МУЗИКА, ВОДА
и
НАДИН ПЕЦОВА
ВЕСЕЛИН ДИМОВ
БОРИС ГЕОРГИЕВ
ВЕРА ГОЦЕВА
КРАСИМИР АПОСТОЛОВ
ВЯРА КОЛАРОВА
МИЛА ПАЛИКАРСКА
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
АНЕЛИЯ ТОДОРОВА
ПЕТЬО ПЕКОВ

В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТА
"НИГРЕДО В КУТИЯ - ОБРАЗ, ТЕКСТ, МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ"

АВТОР ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА

Една топла есенна привечер в центъра на София, между църквата Света Петка Самарджийска, Джамията Баня Баши и Синагогата, в топлите минерални води на Централна баня, по специално в нейния женски басейн, в рамките на 51 минути, се случи пърформанса "Уязвимостта - 5 движения".

Идеята на този пърформанс е припомнянето и представянето на ЗАБРАВЕНИ ОТ ТЯЛОТО ДВИЖЕНИЯ, КОИТО СА НИ ПОМАГАЛИ ДА СТИГАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ПО НАЙ-КРАТКИЯ ПЪТ.

Както в живописта има 5 основни цвята така и в междуличностните отношения има основни движения, които при повече гъвкавост и въображение обогатяваме с нюанси.
Според проф. Валдо Бернаскони - основател на неорайхианската психотерапевтична школа - те са: планиране, подчинение съблазняване, агресия и недоверие/доверие. Идеята на проф. Бернаскони е, че всеки човек се ражда с умения за тези движения, но в процеса на "формиране" и "възпитание" на детето, то в по-голяма или в по-малка степен ги забравя. И след това куцука някак си, вместо да лети и да танцува живота си.
Като терапевтична техника, припомнянето на тези забравени от тялото движения, води до възстановяване усещането за хармония със себе си и със света.
В реалното време на пърформанса движенията са представени в следния ред:
Недоверие, Съблазняване, Агресия, Планиране и Подчинение.

Недоверие
е движението, с което проверяваме реалността - на собственото ни тяло, на другия и на окръжаващия ни свят. Да видиш, да усетиш къде си, как си, какво се случва в теб и наоколо. Без това движение ние не бихме могли да намерим верния път към другия. В пърформанса то е развито върху музика на френски композитор Ерик Сати.
Съблазняване
е движението на привличане на другия към себе си. Това движение е свързано с активно внимание към него/нея, за да можем да усетим потребностите му/й и задоволявайки ги да получим това, от което ние се нуждаем. Движение, в което енергията ни за живот, за любов облива обекта на желанието. Музиката в тази част от пърформанса е от компилацията Буда Бар и се нарича, разбира се Аmore, amore...
Агресия
Освен разтоварване на агресивната енергия като начин за изразим гнева си - състояние не особено приемливо в съвременния свят,
в контекста на неорайхианската школа, агресията има по-широк смисъл: Тя означава движение, задвижване към. Едно здраво "НЕ", едно бягство от ситуация, която не ни устройва или пряко влизане в конфликт, за да се защитим - всичко това е агресия. Тук съм използвала парчета от саунд- трака на филма "Тигър и дракон" - класическа китайска композиция за барабани, пресъздаваща ритъма на свирепи битки.
Планиране
това е моментът на прибиране в себе си, на оттегляне на сетивата от външния към вътрешния ни свят. Едно самотно, но важно движение на оставане в дълбоката, кадифена тъмнина на нашето тяло, за да разберем неговите потребности, да смелим това, което ни се е случило, което искаме да ни се случи. Музиката случваща това движение е от медитативния диск "Свещенни песни на Деви".
Подчинение
Означава молба. Това е движение, при което се доверяваш на себе си и нуждата си от помощ. Само така можеш да се довериш на другия, да се наведеш пред него, да изтриеш егото си и да се помолиш. Това движение е много трудно за съвременния човек, който обикновено го бърка с унижение и слабост - нали трябва да сме непрекъснато супер хора! По време на пърформанса то е развито върху атмосфера записана в подземната/!/ римска цистерна в Истамбул.

След това идва Танца /по музика на пакистанския музикант Талуин Сайн/ - най-добрият начин да се интергрират всички тези процеси в енергията на празнуването.
Накрая пърформанса завършва с връщане към Едното - потопени в така нареченото океанско дишане - дишане без пауза, участниците достигат до могъщия енергиен център на своето тяло, за да се осъзнаят като частица от голямата любов на създателя, за да осъзнаят своята свързаност с цялото и по този начин с всеки един човек, независимо от религията, която изповядва или цвета на кожата му. Защото всички сме ЕДНО.
Това дишане се случва под звуците на финала на произведението на естонския съвременен композитор Арво Пярт - "Сара беше на 90 години". Също с композиция на Арво Пярт - "Мизерере" започва пърформанса, когато участниците се намират и отнемат излишното от дрехите си = брони, за да се завъртят като дервиши след това, олекнали, под звуците на стара вавилонска песен.

Няма да крия, че когато замислях този пърформанс, много се терзах имам ли право да представям по този начин медитативни и терапевтични техники. Та нали са създадени, за да се случват в интимността на терапевтичното студио или в залата за медитации, именно респектирайки съкровеността на човешките преживявания по пътя на себеосъзнаването. Обвинявах се, че влагам елемент на воайорство като допускам публика...

Но си задавах също и въпроса - след като тези процеси водят до усещането за свобода и любов, защо да не потърся начин да ги споделя с повече хора? Някой от публиката определи този пърформанс като мащабна колективна терапия. Добре! Защо не! Какво значение има как ще дефинираме случващото се, важното е да правим хората по-щастливи!

Понякога тези толкова прости движения се оказват дяволски трудни! Знаели сме ги...Някога. Затова потърсих формата на изкуството - за да си осигуря дистанция, да постигна отстраненост от тези техники, да ги видя и преживея, заедно с участници и публика. Като избрах формата на танцова импровизация, в топла минерална вода се опитах да разведря това трудно връщане назад през гъстата гора на "възпитанието", за да потърсим заедно пътеката към поляната на детството, където всички сме били невинни, голи и уязвими. Състояние, в което просто протягаш ръка, когато имаш нужда от другия.

Така чрез невербално изразяване и обелване на различни роли и емоции, чрез потапяне в енергийните състояния, съпътстващи "петте движения", търсим усещането за уязвимост. Уязвимост между половете, между хората. УЯЗВИМОСТТА като основа, като последна надежда, върху която тъчем отношенията си. Защото колкото хората в съвременния свят са по-бронирани в невротичните си защити, толкова по - малко притежават спонтанноста да общуват тук и сега без презумции. Да се приемат такива, каквито са.

Да приемат другостта.

Да, броните ни защитават от злото, но се защитаваме и от доброто!
А всички ние сме пълни с любов!
Много често, докато премине стените, с които сме се оградили, за да не ни наранят, енергията на любовта ни излиза на повърхността и плисва към другия като... омраза, насилие и разрушение...
Така се ражда ксенофобията.
Така усещането за Едно изчезва.
Така рушим нашия свят.

За мен изгубения ключ за любовта е в
Уязвимостта -
Да се отвориш изцяло
Да не криеш нищо, прозрачен
Да си това, което си
Да се дадеш
Да се пуснеш...
в Другия.
P.S.
От пърформанса се породи документален филм - с кадри от единствената репетиция, интервюта с участниците Преди и След и разбира се с материала от танцовата импровизация.
Впрочем двама от участниците, които се видяха за първи път на този пърформанс се залюбиха и заживяха заедно...

Виргиния Захариева