|
22.12.2005
дискусионен клуб "на тясно" - хамбара
Отзив
от срещата с Ултрафутуро и Олег Мавромати
Илия Мечков
След
като група `Ултрафутуро` отвори бутилката с духа чрез акцията си
"Пре-Красно изкуство" на 23.11.2005 в галерия "Академия",
ден след
официалното откриване на изложбата в нея на Кристо и Жан-Клод, за
което
попрочетох разни отзиви и мнения (статията на Владия Михайлова във
вестник
`Култура`- от 9 декември 2005, брой 43, 13.12.2005 общопризната
като
тенденциозна, писмото на Алла Георгиева от 13.12.2005 в `Електрик`,
която
по моему излага по блестящ начин цяла една философия и писмото пак
там
на Ива Коюмджиева, отличаващо се с мъдра уравновесена позиция) и
даже
по Артефир ги слушах хората, си рекох че трябва да отида на поредната
збирка на Дискусионен клуб `На Тясно` в Хамбара, вчера, четвъртък
от 18 и
30 часа, че малко да се просветя и аз,
Кои всъщност са Ултрафутуро?
Чрез предстоящият отзив от проведената среща не целя да навлезна
в
дълбоките води на историята и самоопределянето на групата, която
признавам300
си слабо познавам, нито да заема отношение в разгорелите се полемики,
а
да опиша това което съм видял и чул.
Тоя
път посетителите бяха малко. Сподвижници на групата, противници
на
групата (дошлият управител от галерията на Академията в която
Ултрафутуро са провеждали акцията и са го скандализирали...) и любопитни
граждани, не скриващи лекият си скептицизъм.
Близо половин час жената от групата (боже как не помня имена, ще
я
наричам Ултрафутуристката) говори за техните интересни творчески
концепции,
прекъсвана от острите критични забележки на подпииналият представител
на Галерията вдигнал се на справедлива мъст чрез оръжието на храбрият
висок тон (ах, как не помня имена, ще го наричам Галериста), от
произвеждащото новини разпитване и уравновесяване на разнообразните
мнения и
отклици водене на обсъжданията от Венци, от отношението на
присъстващите.... Даже по едно време страстите се нагорещяват и
Галериста и Олег
Мавромати започват да рапират на разстояние от 6 метра, влизайки
като всеки
един уважаващ се рапър в богатият жанр на ругатнята, единият на
български, другият на руски. Прочее в протичащото представяне, подпомогната
от
снимки, Ултрафутуристката разказва за страни от тяхната дейност,
като
генно модифициране на кълнове чрез пеения над тях и пускане на записани
речи на групата по видеото, или четене на манифест написан с кръв
на отворен прозорец без публика, или превръщането на тялото на Олег
Мавромати в радио-излъчвател чрез специални електроди, чието излъчване
е
записано със специална техника, или произвеждането на риба-робот
и
пускнето й в Кръглото езерцето с лилиите в парка до Братската Могила
в знак
на протест срещу езическите изкривявания на Никулден, или сложна
таблица на разпределяне на енергията според Кабала, чиито таен смисъл
Мавромати знае, но няма желанието да изложи пред критичният Галерист...
Интерес представляват и снимките от последната акция на членка на
групата от
Ню-Йорк на която освен нея, размахваща черно знаме се видят и цяла
група невероятни американци, сякаш извадени от някой уестърн-фантастика,
които и те развяват червени и черни знамена, подредени в редица,
сред
които и малко момиченце в червено якенце, и гол дибидюс млад мъж
с
представителна и елегантна анатомия....
Сред интересните изказвания по повод назначението на изкуството
и
твореца, преди да се започне с рапирането, отбелязвам мнението на
Галериста,
което гласи че тези Ултрафутуро които обвиняват Кристо или Христо
в
откровено правене на бизнес, представящ го за изкуство пред буржоата,
от
своя страна пък целят чрез предизвикване на скандали върху чудесни,
провеждани институционално художествени мероприятия да се прочуват
и да
докарват телевизията и припомняйки не една тяхна `скандална` проява
- че
се догажда кой ги финансира. Ултрафутуристката пък заявява че не
може да
се плаща вход 2 лв. искан с неправомерна алчност от Галерията и
че
Галерията и Преподавателите от Художествената Академия нямат правото
да
държат монопола върху общото експозиционно пространство и въобще
върху
разбиранията за изкуство... Ултрафутуристите акцентират върху символиката
на отделни техни акции... Например при последната им акция "Пре-Красно
изкуство", видно и от снимките, те са внесли мини портичка
в експ
озиционното пространство и групово покапват на место от кръвта си
върху платно, което станало червено, ще окачат на портичката...
С тая
богата символика, спомняйки си разясненията на прекрасно говорещата
в Арт
Ефир Ултрафутуристка, те показват че трябва да се прави човешки
ангажирано изкуство, вземайки отношение към Кристо или Христо, чиито
порти може
да са гигантски и над сто, но всички са фалшиво-оранжеви.... Обяснена
е
и акцията им с боядисване на българското знаме, с естествени зеленилки
за зеленото и със собствената им кръв за червеното като проява на
волно-изявено патриотично самочувствие. А това че едното от двете
знамена,
които тримата са окачили към гърбовете си, посредством забити кукички
в
белеещета се в изрязаният прозорец на черните им тениски кожа и
така
самотно се шматкат по сенга пред Народното Събрание, е символ на
Войната
която те обявяват на институциите, неправещи нищо за пробуждане
на
заспалото и както винаги примиренческо народностно съзнание на българи
на...
Провокирана от върпроси Ултрафутуристката подига булото на тяхното
тайно знание: - за това че са анархисти, но предлагащи алтернатива,
която
се крие в нанотехнологиите и създаването на нова раса, процес преминаващ
през едни сложно звучащи имена на предстоящи епохи и фази. А вече
успокоеният Галерист контрира с това, че предпочита Технологиите
на
Масмедиите с всичките им там досадни реклами пред Нанотехнологиите...
Става
ясно че ултрафутуристите се определят за художници и юродиви, но
ако под
художници се разбират комерсиални хитреци, то тогава ще се наричат
само
юродиви.
Последват не лошите, но твърде дълги видеа с разхождането със
знамената и с една друга акция, изразяваща се в това, как Ултрафутуристката
си
е набола инжекция в изплезеният език, на върха на буталото на която
е
окичено знаменце на Евросъюза, и така се върти пред перспективата
на
Европейските знамена гордо веещи се пред бившият Партиен Дом - настоящо
Народно Събрание.
На въпросите на Венци дали има отзиви от публиката, виждайки моят
вътрешен напор ми дава микрофона и ето че се изтапанчвам пред аудиторията,
и
както винаги в подобни моменти нещо мънкам... Всъщност моето изказване
- коментар към Ултрафутуро е съдържало, или поне е имало това намерение
следните съждения:
- Чудесно е че тяхната дейност цели да провокира по някакъв начин
диалогичност, отправяйки лесно разпознаваеми послания, съгласно
тяхното
схващане за социалната роля на изкуството, но:
- Ако са анархисти те не бива да предлагат алтернатива, още повече
толкова, меко казано ексцентрична, позната нам от не един съвременен
руски
окултист или писател - хорър - фантаст.
- Ако се борят за изкуство което да бъде проникновено, правено от
не-имащо предвид неговата бъдеща пазарна съдба съзнание, защо е
необходимо
да вегетират върху чужди прояви. Защото не може борейки се за
Антисистема и Антикомерсиалност да се използват структурите на системата
за
представяне на изкуството като поле на изява...
(Може би тайно си мисля, защо е трябвало да вземат отношение към
творчеството на Кристо или Христо пръскайки там кръв, е не са го
направили
това нещо вкъщи и не са предложили с кротост творбата с прилежащ
текст на
изложбата...)
- В тази връзка запитвам защо не си правят акциите в по неофициални
контексти като например такава една следваща акция предлагам да
бъде,
цитирайки моят приятел Сашо от `За Земята` `Спасяване на коледното
прасе`
или по моя идея `Разливане на казаните с курбан-чорба на
народно-манастирски събор...`, гдето също ще имат възможност за
да се борят с
непросветени люде.
- Завършвам речта си с неподправеното ми мнение че част от техните
акции са интересни и вълнуващи...
Ултрафутуристите са ласкаво настроени към моето отношение и нещата
не
стигат до завързване на нови спорове.
Ето че иде ред и на тяхната най нова акция.
Със същите тези фанелки с прозорци отзад и с едно бръснарско ножче
последователно по двама играят на морски шах чертаейки по гърба
на третия и
така докато и тримата стават в едни интересни тънки кървави очертания
с
капки и струйки, през което време ги снимат. Това става току до
носа ми
и забелязвам че Олег Мавромати пуска най-малко кръв както и че при
все
че всеки път някой побеждава, те не начертават финалната черта на
победителят. Интересно че вместо да ме е гнус, а аз съм гнуслив
ми е крайно
интересно и даже намирам пускането на кръв за красиво и по
буквално-ефектно от всяка една картина.
След това, с просветнали лица се нареждат на столчета за продължаване
на дискусията... Венци мислейки си че пак ми напира пак иска да
ми даде
микрофона, но аз казвам че не ми напира, на което Олег Мавромати
се
усмихва тържествено и заявава че аргументите са победили разума.
И тъй като желаещи за въпроси няма, ето че отново ми напира и ги
запитвам хората защо като са толкова навътре не правят изиграване
на
Страстите Христови, както става това във Филипините.
Олег Мавромати взема микрофона и с умен, зарадван поглед казва че
този
въпрос е много интересен и започва с коментара си към ставащото
във
Филипините като за езическо-магически натоварен ритуал осъществяван
от
множество професионални мъченици, които висват на кръста по 30 минути.
И
казва че с въпроса си съм ударил точно в десятката... Че той самият
в
Петербурга (майче) през 2000-ната е направил истинско разпъване
с
гвоздеи, гдето и той е участвал и че е получавал видения... На въпросът
ми има
ли описание на преживяното, той споменава заглавие на руски на своя
книга и веднага пояснява, че те (акционистите) се стремят да отключват
архетипи на съзнанието, в които има скрита информация, която може
да се
осъзнае и не религиозно. Казва че той самият е вярващ но не е фанатик.
Олег говори и за богатите аналози на тяхното движение в историята
на
християнството, посочвайки за практики на францисканският орден,
за
флагелистите и най-вече за Василий Блажени, който е бил от тоя тип
светци
на Ранна Визанитя, дето е можел да каже от името на Бога и на народа
всичко в лицето на императора грешник, като последният не е трябвало
да
го убие, навличайки си проклятие, а да се смири и покае... Ето с
такъв
тип заемане на позиция се е занимавал в Русия и затова е бил вкаран
за
5 години в затвора, а сега е дошъл в България. (Последното ми го
казва
с дълбока въздишка и поглед на приятелска съспдолимост) Казвам му
Спасибо, останал очарован от ведрият и топъл характер, чудесната
мисъл и
изказност и умението да се дискутира, които Мавромати притежава,
верен на
руската интелигентска традиция, от която ние в България отстоиме
твърде
осезателно...
Прибирайки апаратурата с Венци, той ми изказва с мъдра умереност
следните си наблюдения върху групата:
1. Всяка Крушка си има опашка. Техният подход е винаги агресивен
и
затова после винаги страдат че са предизвикали отрицателни реакции.
2. Всяка трайно поддържана проява на невежество е смущаваща.
3. След като се борят в защита на това и това, например - на животните
и вирусите, защо не си сътрудничат със съответните организации,
като
наприме `За Земята` или `Антивирусната програма`, което и би обезмислило
изолираността на акциите им.
4. Самоцелността на техният артистичен подход е осезателна защото:
- Изкуството трябва да създава фикция, собствен свят, който да
преодолява действителността.
- Изкуството може да има революционна социална роля, когато е назряла
революционна ситуация (по трите признака на Ленин) аналогична на
края на
60-те, 80-те в Съюза, началото на 90-те при нас.
5. Като самозатворена група, макар да твърдят че не са секта, могат
да
достигнат до крайности върху себе си.
6. Садо-мазо техниките с които се изявяват са част от културата
на
продаваемият кич, срещу който уж се борят.
Напълно
очарован от видяното и чутото се прибрах дома.
23.12.2005г.
|
