дискусионен клуб "На тясно"
всеки четвъртък от 18.30 в "Хамбара"


идея и координация:
венцислав занков vzankov@nbu.bg
Ивана Мурджева de_bella@yahoo.com

2004-2005
[относно] [програмата] [english] [връзки] [медии] [elektrik_bg]

[архив>> 22.01-22.07.2004 >> 25.11.2004- 30.06.2005]

>>2006 ..enter..>>

Тия дни бях попитана, защо след като не се занимавам дилетантски с писане, общувам с музиканти-дилетанти. Отговорих веднага на въпроса с въпрос: А кой в България се занимава професионално с електронна музика? Симо Лазаров, да. Друг е въпросът, дали за голяма част от световния авангард определението "професионално" също важи? Дали думата "експеримент" не е по-подходяща и не е по-близо до това, което в края на краищата бива признавано за изкуство?
Experеment.орг е сайт, замислен не като място, където хората да си задават въпроси около своята легитимност като автори, а като работна зона - буфер, в който се складира някакъв междинен запас информация (звук, изображения, софтуер, текст) и с цел да се улесни обменът на тази информация.
Както всяка мрежа, така и тази няма изградена йерархия извън структурата на сайта. Всеки вътре има своя собствена физиономия, повече или по-малко симпатична, свое виждане за нещата и е свободен да действа и да си намира (или не) съмишленици. Примерно: събрали сме се в Хамбара не защото някакъв главен щаб е обмислял дълго стратегия и е разпоредил така, а защото в един момент се случи един да има идея, друг - възможност да я осъществи, а трети - да посети. И Experеment.орг както всеки друг нетуърк е движен от някаква надйерархична обединяваща кауза. Това е нов сайт и ако има кауза зад него, то тя със сигурност има нещо общо с каузата на z-dimension, защото ядрото от хора и зад двата сайта е едно и също. За тези, които не знаят - z-dimension е ъндърграунд общност, която се е посветила на "борба с комерсиализма и разширяване границите на съвременната култура, преодоляване на маркираните рамки от масовата общественост, връзка между различни области на изкуството..." .
Това май беше и първото интернет-общество, което успя да се събере наживо и да изведе идеите си извън киберпространството. Говоря за реални събития като: CuteMute през март 2001, ORTORTOR през есента същата година, Djebel Basma Service през 2003, после и издаване на компилацията на диск през 2004. z-d имат пръст в проекти като Wamoxyn (съвместно с PC Mania) "Oberschwagen Fringe в Чамла (съвместно с Art-Hostel), участие в Нощен Ембиънт Фест, съвместно с "Червената къща" и Дом на киното. И даже в онова комсомолско мероприятие Орг.Орг. миналия декември.
z-dimension в момента не е активен. Това което може да се каже за него е, че продължава да съществува като домейн и като нова, по-добра идея за promote&release дейност в бъдеще. Просто чака подходящия момент, за да се задейства.

Нека да изброя някои от хората в експеремент. Ще ползвам йерархичен принцип все пак: - Красен Асенов - null.zero - той не прави музика. Той е този, който прави сайта всъщност и е в нещата от самото начало, още дори преди z-dimension, когато прави предаване за електронна музика по регионалната телевизия, в което кани български dj-и;
- следващите в йерархията са двамата системни администратори:
Венцислав Димитров (a.k.a. Player Sekwent, a.k.a. Shamanez) и гореспоменатия Емил Христов (Seko Waba). Всеки от тях движи собствен проект. За Емил това е Backpullver - група от двама. Другият е Цветомир Крумов. Музиката на Backpullver е сложна шизофония от ежедневни шумове, звуци с неясен произход, късчета бийт. Резултатът е нещо почти напълно бийтлес. Не става за танцуване, но има качеството да докарва до състояние на полусън и ми стана обичай, да я ползвам за работен саундтрак.

Венцислав Димитров в своето превъплъщение като Shamanez заедно със Сmotan MC са в другата крайност на електрониката. Те правят музика за шумни денс-купони - techno, abstract techno, trip-hop. Понякога съчетават хопа с техното. Като част от този проект е и лейбълът Deformed Vinyl.
Под ника Player Sekwent същият човек Венци е съвсем различен. Впуска се във вглъбено и интровертно изследване на звука. Може би в резултатът на тези му търсения се появява и другия лейбъл Monokom.
За Венци трябва да се знае, че през есента на 2003 участва в сесия на "Redbull Music Academy" в Кейптаун, което означава, че е признат за един от най-добри непрофесионални музиканти в света.
Интересен негов почин е MONOKAMP. Провежда се в околностите на В.Търново, а програмата му включва работа с популярен музикален софтуер, оттрениране на задължителните ефекти, обмяна на опит и усъвършенстване на практическите умения.

До тук със системните администратори. В сайта има регистрирани и няколко човека на ниво експериментатори:
По азбучен ред това са: Бачев Иван (navmemo), Маринов Георги (esem) и Настев Георги (hekt).
navmemo има непопулярното виждане за музиката не като средство за забавление, а "като средство за абстрактно съхранение и концентриране на информация". Той е навигатор и картограф в океан от архиви, идеи, музикални йерархии... Обсебен е от изследване на поведението на звуците извън контекста на наложените модели. Действа сам. Но е подхванал доста неща:
- събира библиотека с текстове за съвременна музика. Част от тях са преведени на български.
- заел се е с разработване на ресурс за PD (pure data) на Български. Pure Data е графична програмна среда за работа в реално време с аудио, видео и обработка на изображения.
- пише софтуер - EI е инструмент за "ретексторизация" на познати музикални произведения и създаването на чисто нови такива. Може да бъде изтеглен от сайта му.
- СЛАВА - е друга програмка писана от него, text-to-speech. Писана е на PD и служи за изговаряне на български на въведен текст. Може да се ползва както за забавление, така и за музикални цели.
- звукови инсталации. "Echodistofon" е една такава. Тя ползва хибридния ефект от други два ефекта, този на "детския телефон" и "аудио фийдбек ефекта" и цели изследване на преноса на звука в пространството.
- доколкото знам, Navmemo си служи и с lingo - обектно ориентиран език за програмиране - с чиято помощ прави интересни саундтойс.
- има и други две интересни идеи - едната е PHONOGRAPHY - саундархив, място, където да се складират интересни фонографии, Field recording и съответно да се ползват. И aural memories - (според мен аудио би било по-точно) - друга идея за споделяне и пресъздаване на звукови спомени, среди, пейзажи.

Другия експериментатор - esem е известен с това, че пръв участва в компилация за чужд лейбъл, а след това се появи на пазара с едно ЕР за de:focus през 2001 и две lp-та: Enveloped за de:focus, 2002 и Serial Human за merck през 2003. В момента се намира в Лондон (или може би в Брайтън Бийч) и ни държи в лека неизвестост около бъдещите си проекти.

Hekt, чието истинско име е Георги Настев, почти не познавам, може би защото се намира от доста време в Берлин. Там си е събрал банда и си е основал лейбъл stigae rec. Стиловата ориентация варира от triphop през acidjazz, до experimental. Според собственото му определение с punk звучене.
На ниво юзъри също има доста качествени хора. Една група от Варна сред които по-активните Тодор Рачински (res) и Антон (mloski), са се обединили около името jisatsuken, което не знам що е толкова японско, но ми бе разтълкувано като "самотен конник". Музиката им звучи определено WARP-овски. Редно беше те да подгряват на Алекс Патерсън през декември и НМА нямаха нищо против, но им поставиха обидно условие - да не претендират за хонорар.
Двамата от mahorka : Иво Петров a.k.a. skylined и Светлозар Анев са двама откровено луди. Името на долнокачествения тютюн предполагам е израз на отношението на aneff към арта и артистите. Пред skylined тези абстрактни дилеми отстъпват пред по-аналитично и конструктивно подхождане към заниманието. Последния релийз на mahorka е наистина чудесен саундтрак ... за хорър филм. Тези две все още хаотични личности (особено хаотичен е aneff) притежават качество, не особено често срещано днес - невсеядност. Към това трябва да се добавят и знания. А също така и нещо, което веднага бива забелязано изпод неглижето и фиксира вниманието и което не знам как да нарека иначе, освен арситтичност.

Още една група, която всява хорър, но визуален, е групата nd2nd (Nast, Ndoe, Porn, Zero, Ghost, Erka). Шарят с графити стени, вагони на влакове, подлези. "Бомбят" и нелегално. Имат си в изобилие свои, автентични, тукашни "сюжети" и не им е нужно да имитират неграта от гетата. Естествено, свързани са тясно с хип-хопа и конкретно със Смотан и Схаманезз и са много популярни.
Има още една яка личност в експеремент, на която съм голям фен, която също се занимава със спонтанно рисуване и надрисуване на всякакви неща, като се почне от плочките в банята и се свърши с по-фини повърхности, като фотографии например. Начинът по който Иглика Юлианова (едвам я накарах да ми каже името си), a.k.a. leska, умее да извлича вече съществуващи образи от повърхностите върху които рисува, доста ми напомня нарколептичното писане на Маша Вирхов. Така че дайте да пазим това момиче от падане по стълби!
Освен изброените има още около 300 регистрирани, повече или по-малко активни юзъри.
Малко статистика: от 2004-05-16към днешна дата сайтът е бил видян 594053 пъти. Най много хитове е имало на 2004-11-12, цели 37225 .
брой страници : 33
събмитнати линкове : 71
събития : 39
коментари : 2955
топици с новини : 54
пратени мейли : 618
лични съобщения : 1075
топици във форума : 172
постинги : 3254

Всеки, който се е интересувал от това, как работи една мрежа, не може да не е забелязал, че децентрализираното вземане на решения и плоската структура реагират по-бързо в изменчива и неблагоприятна обстановка от йерархичната такава. Да, нетуъркът е идеален начин за водене на война: информацията достига до точните хора в точния момент; връзката между тях се активира в ключов момент, върши се работата и връзката прекъсва; обичайните вътрешни сблъсъци между командващи и подчинени ги няма, просто защото биват надмогвани от надйерархичното чувство за мисия, както вече казах по-горе. Но ако някому нетуъркът изглежда ефективен единствено като средство за всяване на хаос в някаква система и безсилен, опре ли до съграждане на цялостен и зрял продукт, нека се замисли за това, че не само световният тероризъм, но и бизнесът, то ест правенето на пари е нетуърк. Да не говорим, че и държавното управление вече клони към децентрализация.
На фона на това, което се случва напоследък - всичкия този непоносим информационен шум, който почнаха да внасят в живота ни медиите: рекламите, разните риалити и ток-шоутата, клюкарските емисии наред с най-четените и солидни вестници, които официално обявиха чалгата за най-представителна за масовия вкус на българина и нещо повече - за индустрия с бъдеще, в която има смисъл да се инвестира, всичко това започва да става твърде-твърде агресивно, твърде насилствено, за да бъде търпяно без съпротива.
Проблемът който остава за разрешаване е, не как да се помогне на тези хора да продължат да вършат това, което са се заели да вършат, а как да не им се пречи. А ако все пак парите (фондациите, големите компании) решат да се намесят в битието им, доколко това няма да е свързано с предаване на същата тази кауза, която ги държи заедно, а именно идеята за социален капитал, духа за оцеляване със собствени сили, независимост, но в смисъл на "свободата да казваш каквото мислиш", а не това, че "от теб нищо не зависи".