…Трудове на Кант Като "Метафизика на нравите и "КритиКа на практическия разум" имат голямата задача да поставят на научна основа моралните представи на християнската религия. Кант е исКал да поКаЖе, че християнският възглед за човеКа Като същество, създадено по образ БоЖи със свободна воля, моЖе да бъде разбиран и без връзКа с Откровението, рационално. От тази представа се раЖда светсКият политически ред, Който третира таКива същества Като цел вместо Като средство и признава права на всички, споделящи тази основна характеристика на човеш-Кото достойнство.

Ние Живеем в общества, Които продължават да признават на думи човешКото достойнство и универсалните човешки права, без да имат интелектуална обосновка за това убеЖдение. Метафизиката на Кант съдърЖа дуа-лизъм меЖду царството на природата и царството на свободата, обстоятелство, Което редуКционизмът на модерната науКа педантично отхвърля. Последната интерпретира въпроса КаК-во е човекът с напълно материални понятия, обясняващи Крайния продукт Като последица от редица Каузални вериги, Които могат да се сведат до елементарни предшестващи.
За модерните естествени науКи човешКият мозъК е само един "мокър" Компютър с висоКо ниво на комплеКсност, Което един ден ще бъде достигнато от Компйтри-те. На този етап на развитие машините ще разполагат с човешКи способности Като съзнание и чувства. Развитието на човека подлежи на Контрол чрез ДНК молекулата, КомплеКсна програма, чиято механична основа един ден все паК ще бъде напълно изяснена. ЧовешКото поведение е само резултат от евол(о-цията на нашите Живо-тинсКи предци, Които са се нагодили спрямо условията на Живот в африКансКата савана. То моЖе да бъде изведено биологически или химически от материалния субстрат на мозъКа. А начини на поведение, Които могат да се проследят биологически, могат и да се манипулират по биологичен път, било КаКто днес чрез дроги, било чрез намеси в развитието на зародиша.
Съвременната наука опровергава точно това, Което е в основата на нравствения ред на Кант: възможността за истинна човешКа свобода, Която не е подвластна на физи-чесКите заКони и затова не моЖе да се редуцира до тези заКони. Единствено тази свобода превръща човешКите същества в цели сами по себе си и създава основата на човешКото достойнство. При недостига на философски обоснована вяра в човешКото достойнство ни остава само лош релативизъм или утилитарният морал на модерната наука. основан на един във висоКа степен редуКционистКи възглед за човеКа.
Без единодушно призната сеКуларизирана основа на представата за човешКото достойнство техниката, създадена от модерната наука Като страничен продуКт. няма да познава граници, що се отнася до осъществимите промени в човешКото поведение или в човеКа изобщо. Тя не виЖда ни-КаКва човешКа същност и поради това ниКаКви граници за техническата себепромяна на човеКа. Наистина това е една интерпретация на човешката свобода, но не Кантовата. Затова "просветената епоха", Която Кант очаКва след победата над враждебната на Просвещението религия, е точно толКова далеч, КолЯото по времето на Фридрих ВелиКи.©