Това не е анкета, или /не/представителна извадка на  някакво съмнително социологическо проучване. Това не е и шега, нито пък ремикс на някаква приказка за някакъв рибар и някаква златна рибка.

Ако златната рибка може да се нарече проект, то възникването му премина в незабавно изпълнение, багодарение и на това, че носех със себе си камера...тогава. И тогава запитах първия мой познат за неговите три желания – Орлин, който работеше по едно време в КЕВА. Така тръгна. Края на ноември 2000.

 

Някак си очакването за настъпващата 2001 година караше хората, моите познати да се замислят и отговарят, в повечето случаи с неочаквана сериозност...

Сякаш изказаните желания наистина могат да се случат и аз съм този, който посредничи в тяхното изпълнение, а самите желания.... мислех си, че всички си приличаме в основните и общи неща, мечти и въжделения, които могат да придават на живота смисъл и значение и стойност.

 

Не знам защо нарекох това златната рибка и се опрях на приказка, спомена за която всички носим. Доста по-тъпо щеше да бъде ако питах хората “какво очакват от новото хилядолетие в личен план”, пък и изглежда рибата като символ /да не говорим за златото/ се е закрепил някъде в колективното ни несъзнавано и отключва механизми; става; стана по-лесно и възможно да изплуват на повърхността [на съзнанието] мисли и желания от зоната на здрача, е, понякога само...и с променлив успех в зависимост от сръчността на рибаря. Но да не забравяме, че всеки сам си е рибар, а поуките идват след края на приказката.

 

Венцислав Занков