|
Кръвно отмъщение на Боряна Росса и Олег Мавроматти
Боряна Росса и Олег Мавроматти представят пърформанси, направени от тях през 2007, посветени на развенчаването на легенди в света на изкуството и политиката.
Между тях са :
„Кръвно отмъщение 2”, в което Боряна отмъщава на мъжката вездесъщност на несъстоялото се легендарно „самоскопяване” на Рудолф Шварцкоглер (Виенски акционист, 1940-1969, който се самоубил като се хвърлил от прозореца, а не при кръвозагуба след така наречената „кастрация”, както твърди легендата).
„Истинска любов” – пърформанс посветен на героичната про-милитаристка сватба на Рене и Тай Зуегер, състояла се през 2006, след като Тай е обезобразен от бомба в Ирак. Жена му – Рене - го нарича „картофчо” поради това, че Тай вече няма уши, нос и коса. Този пърформанс изгражда паралели с пост-военната живопис на Отто Дикс.
„Свято тяло”, в която се развива идеята за цялостността на живия организъм, с надеждата вторични белези като пол, раса и националност да отстъпят на заден план пред възхищението от живота (може и от смъртта).
„Знак на валст” използва пурата, като предмет-символ, добил разнообразни значения в историята на властта, като атрибут на Че Гевара, Фидел Кастро, Уинстън Чърчил и разбира се Моника Люински.
“Аз така го виждам, ” изразява отношението на художниците към произведението на изкуството и опрделянето на неговата стойност. Това се случва посредством едно неочаквано чувстевно “обиграване” на баналната фраза “така вижда художникът”.
|
