дискусионен клуб "На тясно"
всеки четвъртък от 18.30 в "Хамбара"


идея и координация:
венцислав занков vzankov@nbu.bg
Ивана Мурджева de_bella@yahoo.com

2004-2005
[относно] [програмата] [english] [връзки] [медии] [elektrik_bg]

[архив>> 22.01-22.07.2004 >> 25.11.2004- 30.06.2005]

>>2006 ..enter..>>

27.01.2005
четвъртък 18.30

Записки от опити за хуманизиране на мъртвия дом.
Модерен (български) затвор.

Законът за Изпълнение на наказанията гласи, че: изпълнението на наказанието има за цел да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху тях; да им отнеме възможността да вършат други престъпления и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Целите са подготовка за бъдеща интеграция, социализация и приобщаване към пълноценен живот в обществото.
Парадокс ли е поставянето на тази цел и начините по които се постига: изхвърляне от социума, тотално овладяване на времето и тялото на лишения от свобода и еднообразност. Превръщане на личността от автономна в зависима към системата.
Как тя се връща "на свобода", след подготовката й за това в среда на "не-свобода".
От другата страна седи позицията на "широката общественост"- затворът е "академия" за престъпници. Шеговито-зловещ коментар се среща и сред специалистите "За обществото няма по-скъп начин да направи от престъпника по-голям престъпник от този да го вкара в затвора, но за съжаление нищо по-добро не е измислено" (проф. Д-р Т.Минев). Коментарът обаче става достатъчно реалистичен когато се проследят икономическите показатели.
Дали може да се превърне един парадокс, така добре формулиран в социално-желателната цел, поставена от закона и онази среда, която прилага и привежда в действие присъдата "лишаване от свобода" в реално действаща възстановителна система за жертви, правонарушители, специалисти.
"Записките" от тези опити могат да се видят от кадри на ДРУЖЕСТВО ЗА РЕЛИГИОЗНА И ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА.